ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

„Мърфологът“ Георги Панталеев направи интересно дарение на плевенския театър

Култура
24.10.2017  |  17:27
1 600

Георги Панталеев, трето поколение плевенчанин, както обича да казва, е сериозен почитател на театралното изкуство. Обсебен е от историята на нашия театър, от неговото развитие и съдба, защото е влюбен в това изкуство. Не само защото е бил в продължение на четири години зам.-директор по икономическите въпроси, а тъй като още от малък се е вълнувал от това, което става на сцената.

... Аз ходех на театрални представления още преди да стана зам.-директор. Обичам това изкуство и ми се случи да работя в театъра в едни от най-драматичните моменти от историята му. Смениха се трима директори, когато бях в екипа на ръководството - Илия Чоджумов, з.а. Милко Кулев и н.а. Георги Черкелов. Най-напрегнато бе, когато театърът бе запален и изгоря и трябваше да започне неговото възстановяване. Това бяха годините 1982 – 84 г. Реквизитът изгоря, съсипа се и техника. Но когато начело на града застана Стефан Нинов, той създаде страхотна организация и театърът бе възстановен и открит през 1984 година в навечерието на посещението през есента на Дипломатическия корпус в Плевен.

- Какъв е поводът за този интерес отново към плевенския театър?

- Аз поначало обичам не само театъра, но и изобразителното изкуство, ходим на изложби със съпругата ми, на концерти на Плевенската филхармония. Книгите също са ми слабост. След като завърших висшето си образование в Свищов, се отдадох на книгите, на литературата и обичах да си отбелязвам от всяка книга по някоя интересна мисъл, сентенция някаква, когато чета. Така че никога не съм се откъсвал от духовната сфера и винаги съм намирал смисъл, увличал съм се от тези неща. Затова и реших в един момент каквото имам и съм събирал, докато бях в плевенския театър „Иван Радоев“ (тогава „Георги Кирков“), като програми, дипляни, значки и други рекламни и информационни материали, да ги предам на сегашното ръководство. Помолих директора г-н Васил Василев за среща и да предоставя събраното и той се отзова много сърдечно. Прие материалите, които бях приготвил, и те остават в архива на този уважаван от нашата общественост културен институт и според мен ще са още един полезен знак от житието и битието на нашия театър.

- Какви по-интересни и любопитни материали предадохте?

- Сигурно много от нашите съграждани си спомнят гостуването на театър „Аркадий Райкин“. Тогава това беше невероятно културно събитие за града. Взех автограф от самия Райкин и от неговия син Константин Райкин, който сега ръководи театъра. Представих от репертоара тогава на Московския национален театър, Театъра на сатирата, както и на Народен театър – град Битоля, с които имахме договорни творчески отношения.

Много се гордея, че дарих и колекцията си с автографи лично за мен от такива имена на българския театър като Гинка Станчева, Георги Парцалев, Никола Анастасов, нашия съгражданин Сава Хашъмов, Димитър Буйнозов, Андрей Чапразов, Стефан Гецов, Жоржета Чакърова, Стоянка Мутафова, Стефан Цанев. Това е част от историята на нашия театър и мисля, че на всичко това мястото му е в нашия храм на изкуството театър „Иван Радоев“.

Аз и други дарения съм направил. Имаше един период, когато бях директор на „Акварел“ и имах съвместна работа с нашия известен учен и политик д-р Петър Берон, с когото бяхме в една експедиция в Зимбабве. Попаднаха ми при срещите с него в София много интересни рекламни плакати от първите демократични митинги, които предадох на нашия Регионален музей.

- Имате и още едно изкушение – афористичното мислене. От доста време всяка неделя участвате в конкурса на „Мърфолозите“ по Българското национално радио. С какво ви предизвика подобно състезание за оригинални сентенции?

 - Отдавна колекционирам афоризми, защото са ми интересни оригиналните, поучителни и съдържателни мисли. Записвал съм и мои, което в един момент ме накара и аз да се пробвам. От април миналата година за първи път се пробвах. Изпращам по пет „умни мисли“, или както се наричат сентенциите. Ръководя се от това, че всяка сентенция трябва да има някакво послание. Например онзи ден срещнах един приятел, който запомнил последния ми афоризъм, излъчен по радиото в неделя, и ми го цитира дословно: „Парите не миришат, но могат да вмиришат“. А аз харесвам една мисъл „Животът е съдба или случайност“ - каквото и да правиш, не можеш да избягаш от това. Така е и при мен – в тази рамка съм, както и всеки.

Стремя се, когато нещо ми хрумне, да го запиша, да му дам малко разсъдъчен характер. Много ми допадат мислите на Оскар Уайлд, Станислав Лец, Бърнард Шоу, Ремарк и др. В библиотеката си имам близо петстотин тома, но сигурно до края на живота си няма да мога да ги прочета всичките. Макар че всяка вечер разтварям книгите. Подарил съм и един чувал с книги на читалището в Славяново, на читалище „Христо Ботев“ съм дарил и на други. Не всички днес четат, но има и такива, които обичат книгата. Според мен трябва да знаеш какво искаш да четеш, това е по-важно.

- Лесно ли се пишат умни мисли, сентенции?

- Мисълта трябва да стреля. Но това, което те впечатлява, трябва да го запишеш. А след това, като искаш да му дадеш окончателен вид, винаги го променяш, защото всеки държи афоризмът му да е изпипан. Афоризмът е едно послание, не може да бъде еднодневка – трябва да стреля.

 

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design