ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Мадлен Алгафари: Плевенчани са със съхранена духовна интелигентност

Интервю
20.01.2019  |  18:16
777
Родена в София. Израства във Враца, където завършва френска езикова гимназия. Дипломира се в СУ „Св. Климент Охридски“ със специалност "Психология" и съвместно в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ – със специалност „Режисура за драматичен и куклен театър". Специализирала е психология и психотерапия в Германия, Швейцария, Университета в Оксфорд. Успешно практикува индивидуална и групова психотерапия. Автор е на редица книги – поезия и психология. Член е на Българската асоциация по психотерапия, на Европейската асоциация по психотелесна терапия, на Управителния съвет на „Институт за психотелесна терапия“. Омъжена е за режисьора Нидал Алгафари, с когото имат дъщеря и син.

 

 

 

 

 

 

Наскоро Мадлен Алгафари представи в Плевен най-новата си книга „Поправителен за родители“. Присъствах на промоцията и разговарях с нея за посланията на книгата й и за вижданията й относно менталността на съвременния българин. Изключително ме впечатли ерудицията й, широко разтворения й поглед върху планетарния модел на живеене, способността й да контактува естествено, добронамерено и отзивчиво. Атмосферата по време на срещата с плевенчани и на разговора ни бе завладяваща, защото провокираше свободомислие, отвореност и широта към гледната точка на другия и привличаща духовност:

 

- Какви са посланията на последната ви книга „Поправителен за родители“?

- Няма безгрешни родители. Всички бъркаме. Иначе нямаше да израстваме. Нужно е да трупаме опит и да се развиваме. Грешките са поправими. Дори на нашите покойни родители грешките са поправими. Поправими са и нашите грешки като родители. Книгата е написана и с цел превенция и профилактика за тези, които още не са родители. За да не ги допускат, вместо после да ги поправят. Посланието е свързано с това, че е необходимо да имаш някакви знания, за да се ориентираш в ситуациите, които ти поднася животът. Тъй като по отношение на възгледите за възпитанието са се наслагвали много неща, възприемани като аксиоми, и са прилагани. И са били смятани за верни подходи. Но днес си даваме сметка, че изобщо не са. Имам предвид наказанието, което е изместило поощрението. Или проявата на неуважение към детето. Не необичането. Родителят няма проблем с обичането, но с уважаването има. Или пък слагането на знак за равенство между одобрение и любов, което прави любовта условна. В смисъл, ако не те одобрявам, не спирам да те обичам. Но това послание много често липсва от страна на родителя. И детето решава за себе си, че щом не е одобрено, не е обичано. Т. е. то е обичано заради, а не въпреки. И това го превръща във функция на чуждите очаквания. Изчезват Азът и идентичността му. Посланието, че много порасналият човек, мъдрият човек, се подлага на съмнение дори когато смята, че е прав. Просто за да види дали не е така, както го мисли. В книгата не говоря само за грешките на български родители. Говоря за грешките на родителите на планетарно равнище. И важното е да се знае, че грешките не са злонамерени. Те са грешки от незнание. От неосъзнатост.

- Вие имате сериозен дългогодишен и многостранен опит като психотерапевт, каква е според вас менталността на съвременния българин?

- Хубавото е това, че се променя. Разбира се, че не всичко. Както имаме тоталната жертва, Марко Тотев, така имаме на гол тумбак чифте пищови и Бай Ганьо все още е жив. Обаче всичките тези типажи все по-рядко ги срещаме. И все повече има хора с добра самооценка. Нещо, което се променя във времето. Защото онова, което беше голям дефицит, е ниската самооценка. Преди имаше едно „ние“, което беше много силно, но се появява и Азът. Това са наслагвания от ортодоксалната вяра и от комунизма като светоглед. Това, което днес виждам, е много повече Азове, което означава много повече лична отговорност. Без да се отива в онази крайност на тоталния нарцисизъм. Акцентът е върху личните решения и правенето на избори. Тъй като е имало период от време, в който директивите и съображенията са ни управлявали, а свободният личен избор дори не е бил толериран. Даже и в училище личното мнение не е било правилно. Променя се и отношението между мъжа и жената. От патриархалното си вземаме хубавото назаем, но все по-равностойни са отношенията между мъжа и жената. Това, което виждам при новите родители, е, че те са много по-осъзнати, много по-търсещи и много по-съвременни. При всички положения по-хвалещи, не толкова назидаващи. Така че определено има хубави промени в българина. Правя по целия свят уъркшопи и ще кажа, че българинът е свестен, защото е възможно да не е ходил по света, за да се свери и сравни. Все си мислим, че другите са по-добри. Което абсолютно не е вярно. По-спонтанни, по-автентични, по-организмични, по на земята, по-естествени сме.

- Не за пръв път сте в Плевен. Какви са ви впечатленията от града, от плевенчани и какво ще им пожелаете?

- Не съм водила статистика, но едно от местата, на които най-много съм била, е Плевен. Аз много харесвам града ви. Била съм на много различни места в Плевен и с много плевенчани съм се срещала. И като врачанка ще кажа, че изключително умни въпроси задават плевенчани при срещите ми с тях. Прави ми впечатление, че тук има съхранена духовна интелигентност за разлика от други градове. Ще им пожелая да правят добро и когато получат такъв жест, да го предават нататък.

Въпросите зададе: Росен ХАДЖИЕВ

Снимка: авторът

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design