ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Лало ЗЛАТКОВ – Лаки, носител на почетния знак „Златно перо“ на СБЖ за 2017 г.: За журналиста всеки ден е различен, трябва само да го уловиш

Интервю
02.01.2018  |  18:43
1 403
С наградата на СБЖ

 Лало Златков е име в журналистическата колегия не само в Плевен. Знаят го от по-старото поколение като професионалист от Видин до Русе. Роден е през 1941 г. в село Ракита, Червенобрежка община, но родът му по бащина линия идва от Битоля, от Златковци. С родителите си се премества да живеят в Плевен. Завършва Втора смесена гимназия, „Девическата“, а след това записва Техникума по фотография „Юлиус Фучик“ в София. Дипломира се със специалност кинооператорство и веднага започва работа в Плевен и близо половин век е отдаден на професията си – фоторепортер във в. „Септемврийска победа“ от 1964 г., след три години преминава на работа в държавно предприятие „Фотография“, три години и тук и тогава го харесват като професионалист от „Централ-фото“, после кореспондент на Българската национална телевизия, шеф на Българска фотография и фотоархив в Плевен. Най-интересното е, че и дъщеря му - известната журналистка Десислава Златкова, и синът му Димитър поемат по неговия път.

 

... Бях вече започнал работа в БНТ като кореспондент, но още обслужвах и „Централ-фото“, старата ми служба, където работих в продължение на три години. Задачата беше да снимам събитие в село Щръклево, Русенско. Много старателно се подготвям и слагам в колата осветление, триножници, кабели – тогава така беше, снимането беше много сложно от техническа гледна точка. Трябва да намериш и помощници, а аз обслужвах района от Видин до Русе. Стигнах на време до обекта, разпънах такъмите, търся фотоапарата, прекрасен „Ролейфлекс“ и... се оказва, че съм го забравил. Е, как ще отразявам събитието, питам се... Бягам в Русе с колата до колегите, търсим апарат, намерихме и работата стана окей. Така е в журналистиката, във фоторепортерството и операторското майсторство – повече нерви и напрежение, отколкото удоволствие и спокойствие. Но аз съм доволен, че половин век това ми бе всекидневен житейски ритъм. Колко снимки, репортажи, филми, срещи с хора, истории, природни забележителности и интересни случки от нашия край съм заснел за половин век, не мога да кажа. Хиляди метри кинолента, безброй снимки. Сега в техническо отношение е друго. Като се сетя само колко неща трябваше да подготвиш, за да направиш цветна снимка навремето – осветление трябва да имаш, цветна температура, слагаш желатинови филтри... после при копирането пак трябва така да докараш нещата, че снимката да излезе истинска... Сега всичко е доста по-облекчено като технология. Техниката е голям помощник в трудната и рискована журналистическа работа. И въпреки всичко, ако сега ми се наложи отново да избирам какво да работя, бих тръгнал по същия път...

  • Лаки, сърбят ли те ръцете за камерата още? Снимаш ли?
  • Май само внуците. Няма кой да ме накара вече да хвана камерата или фотоапарата. Пък си мисля, че е време за почивка. Толкова години препускане с времето, редно е да си отдъхна. Мисля, че го заслужавам.
  • Как започна кореспондентската работа в телевизията?
  • Още не бях напуснал „Централ-фото“, и се наложи в движение да поема кореспондентската работа в БНТ в началото на седемдесетте. Митко Бебенов, тогавашният кореспондент, напусна телевизията и отиде на работа във Военната киностудия и ме препоръчал. Получих и първата си голяма награда за една снимка при първата копка на откриването на Първа атомна. Снимката ми излезе на първа страница във в. “Правда“. Тогава още не бях започнал в телевизията, карах най-напред на хонорар, но снимах и важни събития – бях на два стана. Но беше сложно и не можеше човек да издържи дълго така. Поех си само кореспондентската работа от 1972 година, та така трийсет и три години. След това в един момент поех Фотографията в Плевен и работих седем години.
  • Най-важното в работата на фоторепортера?
  • Много неща са важни. На първо място - да е истинско това, което публикува. Репортерството не е театър, но пък се изисква в кадъра да има и естетика, за да е силна, въздействаща снимката, кинокадърът. Това не се постига лесно и от няколко снимки... Като се сетя как мъкнех 12-килограмова камера и другите неща, едва ли през цялото време съм мислил какво ще излезе. Но ако си обичаш работата и не се откажеш, няма начин да не се получи. Най-трудно ми е било, когато стартирах в телевизията, защото трябваше да поема след такова име като Димитър Бебенов, който беше утвърден майстор в професията. Много е важно и с кого работиш. Много сполучливо беше партньорството ми с бай Митьо Мустакера (Димитър Мустакерски – кореспондент на БТА), с Цветан Цачев – кореспондент на Българското национално радио, с които правехме много от материалите. Така продължих след време и със сегашния кореспондент на БТА Малин Решовски. Партньорството също е много важно за журналистическата работа.
  • Най-голямото изкушение да снимаш?
  • Навсякъде ми е било приятно и интересно. Няма село и град, в което да не съм стъпвал от нашия регион. Работата ми беше не само напрегната и много пъти ме поставяше в непредвидени ситуации, готвеше ми изненади, но и страшно интересна – всеки ден е различен за журналиста, трябва само да го уловиш. Щастлив съм, че и Деси (дъщеря му Десислава Златкова, журналистка в БТВ – б. а.), и синът ми Димитър – телевизионен оператор, също са журналисти и поеха по моя път. Сигурно и нещо от мен е останало в тях и ги е запалило.
  • Кога си се почувствал най-удовлетворен в кариерата си?
  • Може би сега, когато оценявам сам, че съм си изпълнил чисто човешкия си дълг, че професионално съм защитил името си. Щастлив съм, че Съюзът на журналистите ме удостои с авторитетното признание „Златно перо“. Радвам се, че семейството ми е чудесно. Богати сме с цяла камара внуци. Всички се чувстват добре – и децата, и внуците. Да сме живи и здрави, това си пожелаваме със съпругата ми Антоанета. Моята реализация се дължи и на нейната всеотдайност като съпруга. Щастливи сме.

Лесно не се напуска такъв дом. От Лаки можеш да научиш любопитни и прелюбопитни, малко известни неща от живота на Плевен. Всичко това той е запечатал в снимки и картини за половин век - времето, когато цяла България всеки ден виждаше на живо деня на нашия град.

Димитър СТОЙКОВ

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design