Георги ДАНОВ, кмет на село Беглеж, община Плевен: Няма ли спокойствие и сигурност в едно село, нищо не върви

Беглеж е класическо съвременно българско село. Но и не съвсем. И тук хората, както навсякъде, доста са оредели, намалели са потомците на някогашните местни, които са останали да живеят в селото. По думите на кмета Георги Данов това са над 800 души по документи, а реалният брой е 640. Естествено, пукне ли пролетта и дойде лятото, Беглеж се изпълва с живот и много семейства, млади хора и гурбетчии се завръщат.

В Предбалкана, където се е разположило селото, на 27 км от Плевен, природните дадености са великолепни. Колкото е обработваемата площ – някъде към 34 хиляди декара, толкова са и горите и ливадите. Въздухът е кристален, зеленина - колкото искаш, селският площад е чист и спретнат, с кът за дечицата, улиците преметени, вижда се, че в селото се поддържа добър ред. Наред с визуалното впечатление, Беглеж се отличава и с това, че тук работят два завода. В единия се произвеждат машинни детайли, които се изнасят в Германия. Другият пък е специализиран в отливане на алуминиеви форми...

Но каже ли се "Беглеж", пред всички веднага изплува името на оперната прима Гена Димитрова, прославила името на България по целия свят в най- престижните театри на планетата. Представям си в едно италианско селце, ако имаха творец от такава величина, какво биха направили властите – от местните до правителствените, за увековечаване и съхраняване на всеки един детайл от нейната биография. Спомням си преди повече от трийсет години, когато тя пя в Летния театър в Кайлъка в „Селска чест“ от Маскани. Маестра ми сподели, че същата година в "Ла Скала" пяла в „Макбет“ и провалът на спектакъла поради заболяване на гастролираща американка не станал, защото организаторите за няколко часа успели да я осигурят от Неапол, където гастролирала, и тя буквално в движение да се включи. На другия ден вестниците излезли със зашеметяващи заглавия „Лейди булгаро спаси лейди Макбет“. Няма как човек да не се сети за такива неща, минавайки край родната й къща в Беглеж.

Та за село Беглеж може да се каже, че е като другите, но и не съвсем. Това, което ще научим още за него, най-добре е да стане от кмета Георги Данов.

• Господин Данов, вие сте кореняк беглежанин – познавате селото и хората. Бихте ли разказали какъв е обликът на Беглеж, как тече животът тук?
• Това ми е първи мандат като кмет. И нещо, което ми направи впечатление за тези три години, е, че започнаха да се закупуват много къщи в селото и има определен интерес хора да търсят тук място за живеене. Няма да открия нещо ново, като кажа, че селото ни е много красиво, през него минава река Змийца, въздухът е много чист. Сградният фонд е 730 къщи, но днес една трета от тях са необитаеми. Някога селото, през петдесетте години, е било близо 5000 жители. Въпреки тези аномалии тук има развитие, днес в Беглеж работят два завода. Единият е бившият клон на завод „Девети май“ в Червен бряг „Алфа 3“ и един друг завод в бившия стопански двор, където има механичен цех за метални детайли, които се изнасят за Германия. Другият е специализиран за отливане и обработка на алуминиеви детайли. В тях работят около 60 човека, но не всички са оттук, защото работната ръка трябва да има квалификация.

По една европейска програма за интеграция на хората с увреждания на общината са назначени и в момента работят десет души с 50 процента увреждания по ТЕЛК. Имаме и училище, което успяхме да запазим благодарение на цялата общественост, и сега до осми клас в училище „Васил Левски“ учат 43 деца. Благодарение на новата директорка от септември месец - госпожа Мариана Грънчарова, работата на училището се обърна на сто процента. Тя направи предложение да се осигури статут на училището на защитено училище, посетихме съседни села, за да направим нашето предложение. Нашето училище е ремонтирано и има прекрасен фонд. Има условие за разгръщане на работата за подобряване на учебното дело тук и условия за работата по образованието и възпитанието на младите хора.

Към сградата на бившето общежитие на някогашното оздравително училище има инвеститорски интерес от бизнесмени тя да бъде превърната в старчески дом. Тази година вероятно ще започне процедурата, което за нашето село също ще е още един плюс.

Стигаме и до нещо много важно нещо за Беглеж – къщата на оперната прима Гена Димитрова. Тя е дарена от 2011 год. на община Плевен от близките на Гена. Но от тогава не е направено много. През 2017 год. излезе заповед на Министерството на културата къщата да има статут на единична недвижима историческа културна ценност от новото време с национално значение. Предстои изготвяне на съвместен проект между община Плевен и Министерството на културата за финансиране и изграждане на обществена колекция, като съгласно заповедта и изискванията къщата трябва да остане в автентичния си вид. Това е сложна процедура, но вярвам, че заедно с Общината, Министерството на културата и близките й един ден ще превърнем този дом в автентичен исторически и културен обект, който ще разказва за нашата световна прима на оперната сцена.

• Господин кмете, духовността тук е на особена почит. Не само защото имате и такъв ярък представител на националната култура, а вероятно заради съхранени традиции?
• Искам да ви покажа нещо много знаково за нашето село. Това е храмът „Свето Възнесение“.

Няма по-хубава църква

в региона от нашата. Строена е от тревненски майстори още през 1883 год., с четири кубета, намира се на най-личното и красиво място в Беглеж. Но църквата сега се руши и се опитваме със собствени средства да я поддържаме. Имам официален отговор от патриарха за наше искане. Благодарение и на областния управител Мирослав Петров в последните месеци на миналата година с негово съдействие Комисията по вероизповеданията към Министерския съвет има отпуснати пет хиляди лева на първи транш и още седем хиляди за втори, за извършване на ремонтни дейности на църквата. Ще трябват още много средства и спешна намеса за извършване на най-неотложните неща.

Имаме отпуснати 20 хиляди лева от Общината по решение на Общинския съвет за ремонт на читалището ни „Христо Ботев“. Там нещата наистина са драматични и много бързо трябва да се ремонтира покривът на сградата. Осемдесет години не е правен ремонт на покрива! А вътре има прекрасен салон, оборудван, има условия за обществени събирания и други дейности.

• Почти от всички населени места хората се оплакват от кражби, нападения, изнудвания, измами и т. н. И при вас ли е така?
• Напротив. Тук смея да твърдя, че е осигурен добър обществен ред. Престъпността е сведена до нула

Попитайте хората и те ще ви кажат, че спят спокойно и дори на шега казано, външните врати не се заключват. Осигурихме това спокойствие благодарение на общите усилия на всички - съвместните действия на местната общественост и взаимоотношенията с Областната дирекция на МВР и конкретно на Второ районно, с жандармерията, с участието на охранителна фирма. Създадохме и Комисия за обществен ред и сигурност, в която са 17 членове, и при най-малкия проблем се събираме и се вземат решения за справяне със ситуацията.

• Какво бихте искали да направите, г-н кмете, за хората и селото във вашия мандат?
• Много неща ми се искат. Най-вече да се решат проблемите на първо място в инфраструктурата. На първо място - пътищата от третокласната пътна мрежа. Близо десетина години не са ремонтирани пътищата. Канавките не са почистени. Сезирал съм всички институции. В населеното място пътната ни мрежа е 16 км. Изобщо не достигат парите за някакъв съществен ремонт, защото е нужна пълна реконструкция. Пътят до село Николаево - разстояние около шест - седем километра, май вече ще изчезне. С кметицата на Николаево госпожа Орозова направихме предложение до Общината, но засега няма решение. А тази отсечка скъсява неимоверно много разстоянието между двете села и от там до централния път към Ловеч. Вече двайсет години този път не е пипан и той е чисто общински.

Много ми се иска да се укрепи пътят покрай река Змийца, защото едно пропадане ще направи голяма беля. Там трябват неотложни действия и в момента по него се действа.

Голям проблем имахме с режим на водата, но с помощта на ВиК успяхме да подменим част от тръбите. Предстои в още участъци това да стане, така че смятам този проблем в общи линии за решен. Водата вече не спира.

Голям проблем ни са обаче взаимоотношенията с ЧЕЗ. Ние сме единственото село в Плевенска област, което се обслужва от ЧЕЗ-Ловеч. С години не се инвестира за поддържане на мрежата в селото, пред падане са 48 стълба. 90 процента от електропреносната мрежа в селото не е сменяна поне от шейсет години. При бури и други проблеми по два-три дни няма ток. Предизвикахме проверка от централното управление на ЧЕЗ. Това наистина ни е голяма грижа - нали всичко е вързано с тока.

Смятам, че постижение за нормалния живот в нашето село е изграденият обществен съвет. В него влизат 34 души и това са хора с отношение към днешния и бъдещия ден на Беглеж, общественици, хора от различни политически партии. Събираме се регулярно. Това е нещо като местен парламент. Дебатираме и търсим изход от всяка заплетена ситуация. Като се вземе общо решение с консенсус, всички се ангажират за решаване на даден проблем. И решенията ни, и действията ни имат тежест.

Димитър СТОЙКОВ

с. Беглеж – Плевен, февруари