ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Двама изявени театроведи за Десетото юбилейно издание на конкурса за българска драматургия „Иван Радоев“

Култура
18.04.2019  |  14:57
780
Организатори на конкурса са Министерството на културата, Община Плевен и ДКТ „Иван Радоев“ – Плевен
Проф. Венета Дойчева и Елена Ангелова

Проф. Венета Дойчева е театровед и председател на журито. Тя е преподавател в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работила е като драматург в театър „Българска армия“. Пише рецензии за театър в периодичния печат. Участва в международни проекти, фестивали и конференции. Автор е на книгите „Думи и Еринии“ и „Въобразената телесност. Тялото като драматургичен проблем“.

 

Елена Ангелова е театровед и член на журито. Докторант е в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“. Работи като драматург в ДКТ „Иван Радоев“. Пише театрална и танцова критика за специализирани издания.

 

Преди дни в ДКТ „Иван Радоев“ се състоя официалната церемония по награждаване на десетте номинирани пиеси в конкурса за българска драматургия „Иван Радоев“. Голямата награда спечели драматургичният текст „Под южния кръст“ на проф. Банко Банков. След церемонията се срещнах с театроведите проф. Венета Дойчева и Елена Ангелова, които са в състава на журито, оценило 45 текста, участвали в конкурса. Разговаряхме за особеностите на съвременния български драматургичен текст и за профила на съвременния български драматург.

 

- Какви особености на съвременния драматургичен текст открихте, оценявайки участвалите 45 пиеси в конкурса?

Венета: - Авторите, участвали в настоящото издание на конкурса, се вълнуват в най-общи линии от социалната несправедливост, от душевни терзания и обърквания на съвременния българин. Текстовете се занимават с проблемите на идентичността, с трудностите на самоопределянето, с междупоколенческите отношения, с това защо се късат връзките между родители и деца и защо обезлюдяват определени региони. Т. е. това са неща от дневния ред на съвременния български социум. Тези интерпретации са опит да се придаде образност, която не повтаря буквалността на живота, а изказва тази драматичност на съвремието в някаква различна и по-оригинална форма. Част от пиесите са близки до естетиката на абсурда, на черната комедия, на черния хумор. Друга особеност е как съвременният човек коментира и преживява настоящето в съпоставка с миналото. Така че не липсват оригинални почерци и оригинални гласове. Не навсякъде обаче има изтънчена и успешна художествена форма. Но това е нормално.

Елена: - Ценното във всичките 45 текста е, че има пиеси за всички възрастови аудитории – така наречените бебешки пиеси, за подрастващи, за юноши, за възрастни. Впечатляващо е това, че при детските пиеси например по любопитен начин е вплетен различен по вид език. За мен езикът на драматургичния текст е изключително стойностен. Защото съвременните деца са под въздействие на езика на медиите, който е беден, просташки, пошъл. Езикът на пиесите коригира това утвърдено езиково статукво и запълва празнината, която съществува по отношение на езиковото образование на децата. В този смисъл театърът може да послужи като инструмент да реактивира интереса на децата към българския език. Спрямо особеностите на драматургичните текстове съм изцяло солидарна с това, което каза проф. Дойчева. Действително има една натрапливост върху битовата драма. Битът на българина и липсата на смисъл в съществуването като едно перманентно свързване на двата края излизат на преден план. Това натъжава, но е почерк на действителността, в която живеем. В десетте номинирани текста, които се надявам да достигнат до възможно по-голяма аудитория, има ярки ситуации не само от българския начин на живот, но въобще от човешкия живот, което е общовалиден проблем.

- Може ли да очертаете някакъв общ профил на съвременния български драматург?

Венета: - Може би това, че е разнообразен профилът. Хора на различна възраст в съвременния театър продължават активно да пишат. Доайените в българската драматургия, които са дебютирали през 70-те и 80-те години на миналия век, са много активни и продуктивни. Паралелно с това се появяват и нови имена, които са с различно образование, с различна биография, но са изкушени от театъра. Съвременният български драматург не е схематичен. Той е такъв, какъвто е съвременният български човек.

Елена: - Пишещият човек е значим. В съвременната ситуация, в която се намира българският театър, има остра нужда от добри драматургични текстове. Нужно е съвременният български драматург да се включва по-активно в театралните процеси. Различни институции и организации вече провеждат ателиета с пишещи хора и актьори. Това е все по-нарастваща тенденция, към която се надявам и плевенският театър да се присъедини. Тепърва ще се откриват нови хоризонти за пишещите хора.

- Какво ще пожелаете на читателите на вестник „Посоки“?

Венета: - Да продължават да четат вашия стойностен вестник.

Елена: - Също ще пожелая да продължават да четат, защото четенето има незаменима стойност.

 

Росен ХАДЖИЕВ

Снимка: авторът

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

 

 

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design