ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

Дракон с високи токчета, или Да скулптираш суетата

Култура
17.10.2017  |  18:37
657
Разговор с плевенската скулпторка Диана Тончева
В Къщата на художниците

Диана Тончева е от известната фамилия Тончеви – д-р Тончев, баба й е била учителка и т. н. Баща й Тончо Тончев е онази странна и екзотична персона, която някога впечатляваше техническата мисъл с невероятните си решения. Цели екипи от инженери, изследователи и специалисти, когато не можеха да намерят решение на някакъв заплетен технически проблем, опираха до него. Той беше гениален в решенията. Освободен, без задръжки на пръв поглед, можеше да намери изход от всяка заплетена техническа ситуация. Беше нестандартен човек. Не се вместваше в никакви рамки и ограничения.

Опитвам се да открия и намеря нещо у Диана от това, което носеше Тончо. Тя живее със семейството си в същата градска къща на дядо й д-р Тончев. Занимава се с пластика. Скулптира това, което чувства. От малка е обичала да мачка и формова с пластилин още в началното училище „Единство“, както всички правехме в детските си години. Завършва Техническия университет, но увлечението й към моделирането продължава като потребност. И го превръща в изкуство. С произведенията е населила дома си. Ако има такова нещо като „свободен артист“, тя може да се нарече такава. Ангажиментът й сега е свързан с четенето на най-новата книга на Виктор Пелевин, заниманията в ателието и благотворителна дейност. Много си обича и красивия котарак.

... Като дете много рисувах, но сега не го правя, а хващам глината и направо започвам да моделирам. Тя, глината, си казва какво иска. После се научих да моделирам и от восък. Правя калъп и отливам. Никъде не съм го учила как се прави. Открих си го сама, моя велосипед. Сама за себе си. Много обичам да моделирам... Може би защото зодията ми е творческа... Всеки ден си ходя в ателието, правя си модели... правя си калъпи и като се съберат двайсетина, ги пека в пещта.

- С кого се състезаваш, Диана?

- С никого, с кого да се състезавам. Нямам амбиции, то тръпката си идва просто отвътре. Не насилвам нещата. Тука в къщата сме всички - мъжът ми, децата ми, които са студенти, брат ми - д-р Пенчо Тончев, хирург, разбира се. И се грижат за мен, пък аз и не съм толкова претенциозна... Остава ми време за моделиране...

- Най-важните неща, които си запомнила от баща си?

- Много са. Стилът му на живот бе неподражаем и работеше за кеф. Не се интересуваше от парите, а в един момент те започнаха да идват. Неподражаем беше.

- Какви теми те изкушават да пресътвориш в материал?

- Първо, да кажа, че много харесвам Ангел Спасов и Иван Лазаров като автори. А Бешков за мен е велик. Обичам да гледам рисунките му. Българските ми образи може би са от Бешков, него повече го възприемам, отколкото, да речем, чудомировските. Направих този дракон с токчета, защото така го видях, и излезе суетно.

- Как се включваш в художествения живот?

- Като разбера, че има някъде изява, аз питам и те ми казват - донеси каквото имаш. Нося и ги приемат, невинаги обаче. Случи се да направя изложба в Къщата на художниците наскоро. Мисля, че работите ми стояха много добре. Имам и две пластики – два танца, които приеха за националната изложба в София на „Шипка“ 6 тази година. Досега съм участвала в шест национални изяви през тази и миналата година – мои работи са били на „Шипка“ 6, на Националното биенале в Плевен, в Орешака, Монтана и Разград. Чудя се как тръгна. Първата скулптура направих преди десет години малко инцидентно. По-сериозно започнах да се занимавам конкретно с пластиките преди пет, а от три години изцяло съм се отдала на творчество.

- Имаш ли правило в творческата си работа?

- В ръцете на Бога съм.

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design