ИЗБЕРИ: БРЯГ NEWS | БРЯГ РУСЕ | ПОСОКИ ПЛЕВЕН | НЮЗ ГЛАС ЛОВЕЧ | СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ

 

  

140 години от Освобождението на Плевен: Плевенчани написаха Епопея на незабравимите

Общество
08.11.2017  |  17:49
509
Преди 40 години 3000 пеят „Славься, славься...“ при откриването на Панорамата „Плевенска епопея 1877“

 Класикът Вазов, тъжен и разочарован от отношението на държавниците към героите от борбата за свобода по време на османското иго след Руско-турската освободителна война през 1878 година, написа „Епопея на забравените“. Признателните плевенчани пред подвига на дедите ни опълченци и героизма на руските воини освободители написаха Епопея на незабравимите – Панорамата „Плевенска епопея 1877“.

 

Пет месеца продължават боевете на руските гренадири за освобождението на града, два пъти по толкова бяха нужни на плевенчани, и пак с руска помощ, за да вдигнат уникалния монумент.

Пет милиона лева е стойността на обекта - 3,5 млн. са дарени от плевенчани. Всеки втори жител на града тогава е вложил доброволен труд, за да се построи този мемориал на историческото място на боевете, на най-високото място на града. Тук, където са боевете по време на Третия щурм, тук, където са костите на няколко хиляди руски воини. Изборът е на руския художник баталист Николай Овечкин, който после става главен ръководител и изпълнител на художествената част на панорамата. И се започва великото дело.

Първата копка е на 19 януари 1977 година.

А стогодишнината от боевете за Плевен е само след десетина месеца – на 10 декември. Нека чуем автентичния разказ на съвременника, на инж. Пенка Андреева, която тогава е секретар на Окръжния комитет на партията. На нея политическото ръководство възлага нелеката задача да отговаря за проектиране, изграждане, живописване на Панорамата. А автентичният разказ е винаги за предпочитане пред всеки друг.

Много колективи участват в конкурса за разработка на идеен проект, разказва Андреева. Първа награда не се дава, обявява се втора. Решава се групата проектанти да посетят Панорамата на Бородинската битка в Москва. На мен, заедно с младите тогава архитекти Пламена Цачева и Иво Петров, беше възложено да заведем групата. Овечкин беше през цялото време с нас, съдействаха ни за изпълнение на задачата от министерството на културата там, от нашето посолство. Защото ние, освен да видим панорамата като панорама, искахме да видим конструкцията, инсталациите, а получихме и някои проекти, които ни бяха много полезни. Върнахме се и започна работата по проектирането. Но нямаше време.

Проектиране и строителство вървяха ръка за ръка. Проектантите работят нощно време, сутрин носят чертежите на строителите. Първата копка се прави на 19 януари 1977-а година. Когато от Управление „Строителна механизация“ започват изкопните работи, има 55 сантиметра сняг. Земекопни машини, самосвали слизат 10 метра под терена, там ще са основите. Работи се на три смени. И ако първата копка е направена на 19 януари, първият бетон е положен на 2 февруари, няма и след месец време. И идва 3 март, земетресението (на празничната дата пак се работи - б.а.). Аз знам, че там се работи в основите, че има неукрепени зидове, има хора. Веднага отивам на обекта. И заварвам хората да работят долу, зидовете не са мръднали... А един работник казва - то хубаво това, което правим, ама защо чакахме сто години от освобождението ни... Винаги когато се връща човек назад и от хубавите спомени му се насълзяват очите.

Работата продължава. Главен изпълнител е Стройрайн-2 с директор Йордан Николов Тончев. Групов технически ръководител е Данчо Георгиев. Но взимат участие всички строителни организации в града. Андрей Романов, кмет тогава, организира доброволните дружини и всяка вечер проверява какво е свършено. Когато навлязохме в голямата работа, изпратиха Петър Найденов за координатор на обекта, но той стана основен ръководител.

Инженер Борис Захариев проектира монолитната част. "В моята дългогодишна практика никога не съм изчислявал такъв стоманобетонен елемент, уникално, уникално", възкликва той. Но когато се стига до изпълнението на самия цилиндър, с диаметър 40 м и височина 20 м, който носи цялата конструкция, аз бях категорична, че трябва да се търси сглобяем начин за цилиндъра. Отиваме с инж. Йордан Тишев в Института по строителство в София, търсим помощ. Нужен ни е специалист, който да направи сглобяемата част на обекта. Имаме и предложение – да се възложи на ст. н. сътрудник инж. Илия Митев, плевенчанин, който работи в института. Няма проблем, беше отговорът. И този Илия Митев идва в Плевен, отива в Завода за стоманобетонови конструкции, където ще се произвеждат елементите, и лично ръководи работата. Как е направил проектите! Истински талант. Благодарение на него монтажът беше извършен само за 10 дни. Бързаше се, за да се даде възможност на художниците да работят.

Идва платното от Русия, тогава Съветския съюз, изработено е в Курския завод в Пензенска област. Войничета от Строителни войски са на покрива, всеки държи по едно въже, на което е закачено платното, и бавно го спускат надолу. После идват шивачки от „Адил Дервишев“ и правят такъв умел съединителен шев, че е трудно да се види къде е той. Платното е дълго 115 м и с височина 15 м.

На 29 август се слага първата четка.

Работят 11 руски художници от Ростов на Дон и двама български – Христо Бояджиев и Дионисий Дончев. Рисуват. В същото време ростовски заводи проектират и изработват оборудването за климатизиране на Панорамата - температурата трябва да се поддържа 21 градуса и влагата на въздуха да е 55 процента. И действително - 20 руски предприятия бяха ангажирани с проектирането и производството на това оборудване. Всичко беше съвместно, руснаци и българи работеха заедно.

За да се подготви за голямото дело, Николай Овечкин чете много, изучава събитията, навлиза дълбоко в българската история, в борбите, които води народът ни, хода на Руско-турската освободителна война, динамичните събития около Плевен. Започва същинската работа, в Москва се работи по диорамата и по всички картини от Панорамата. Всички картини са на аспектомат и се прожектират върху платното, художниците ги оформят на място. Работят денонощно, бързат. Предметният план е възложен също на ростовски художник – Василий Есаулов.

На 6 декември работата е приключена.

Завършена е живописната част и идва приемателна комисия. Начело с големия български художник Дечко Узунов. Член на комисията е и известният български историк професор Дойно Дойнов. И след като всичко е видяно, обсъдено,

Дечко Узунов заключава: Приема се.

10 декември 1977-а година е. Честваме 100 години от освобождението на Плевен от османско иго. Площадът пред Мавзолея е изпълнен до краен предел. Вали обилен сняг, притъмнява, но в сърцата на хилядите плевенчани и гости е светло и топло. Школници носят огромен гирлянд от зеленина и с него опасват мавзолея-костница на падналите за свободата на Плевен руски и румънски воини. Когато руският посланик у нас Владимир Безлов връчва на Пенко Герганов, първи секретар на Окръжния комитет на БКП, ордена „Дружба между народите“, ритуалът е прекъснат от гласовете на 3 000 души от сборен хор, който изпълнява финала на операта „Иван Сусанин“ – „Славься, славься“. Вълнуващо. Този ден не може да се забрави от никой плевенчанин, който го е преживял.

... Ежегодно на 10 декември аз посещавам Панорамата - защото ми е скъпа, защото се чувствам съпричастна към нейното създаване. Минавам през залите и гледам живописните платна, създадени пред очите ми. Когато имат кауза, хората се включват, без да питат какво ще получат. Сега такава кауза има ли? Какво би могло да събуди един такъв ентусиазъм...

 

... Пенка Андреева днес живее в едно близо до Плевен селце, радва се на деца и внуци, на цветята в градината, на билките, които е засадила със съпруга си Васил.

"Панорамата остава както на най-високото място в Плевен, така и най-високо в сърцето ти, така ли е?" - питам я. "Да - е краткият отговор. - Тя е моя съдба и отговорност."

 

ПЕЧАТНИ ИЗДАНИЯ    ЧЕТЕТЕ ОНЛАЙН

 

НАЙ-ЧЕТЕНИ
КАЛЕНДАР | Моля, кликнете върху 2 дати

 

© 2014 Briag News.Всички права запазени!
Web Design & SEO by Zashev Design